За смъртта и умирането

Д-Р ЕЛИЗАБЕТ КЮБЛЕР-РОС (8 юли 1926 – 24 август 2004 г.) е роденa в Швейцария. Тя е психиатър, хуманист и съосновател на световното движение за хосписни грижи. В своята епохална книга „За смъртта и умирането“ (1969 г.), тя за първи път дефинира петте етапа на скърбенето, през които минава човек, очаквайки края на своя живот на земята. Д-р Кюблер-Рос е автор на 24 книги, преведени на 36 езика. Дарила е утеха на милиони хора, изправени пред собствената си смърт или пред смъртта на любим човек. Всеотдайната й работа с терминално болни деца, с болни от СПИН, със старци и с други отиващи си от живота пациенти е забележителна – най-големият й професионален завет е човечната грижа за умиращите и важността на безусловната любов. През 2007 г. името на Елизабет Кюблер-Рос е записано в Залата на славата, а списание „Тайм“ я нарежда сред стоте най-велики мислители на ХХ век. Делото й продължават стотици организации по целия свят, включително фондацията „Елизабет Кюблер-Рос“. Това е книга за хората, които си отиват от света – терминално болни пациенти, преживяващи последните си дни и часове. Не става дума за страшни или болезнени моменти, пояснява д-р Елизабет Кюблер-Рос, а за процес, при който отиващите си хора могат да бъдат наши учители, за да разберем повече за последните етапи на живота на човека с всичките му тревоги, страхове и надежди. И с нуждата му да си отиде с достойнство и ясно приемане на жизнения цикъл. Това са историите на интервюирани пациенти, които споделят своите терзания, очаквания и разочарования. Запознаването с тези терминални емоции е специфично за нас преживяване, което може да бъде наистина терапевтично: то ни показва нови аспекти от функционирането на човешкия ум, представя ни и уникалните човешки страни на съществуванието – след което ще се почувстваме обогатени и може би по-малко тревожни по въпроса за собствената си тленност. Мирната смърт на човешко същество, заключава д-р Кюблер-Рос, напомня за падаща звезда; една от милионите светлинки в необятното небе припламва за миг, за да изчезне в безкрайната нощ. Терапевтичният ефект от този открит размисъл върху „дискретната“ тема е несъмнен: затваряме последната страница на книгата умиротворени и изцелени.