Вундеркиндия или страната на чудецата

Тези приключения не са измислени, разказа ми ги Таля Баля - моята дъщеря... Но когато й показах първото издание на "Вундеркиндия", тя страшно се ядоса: - Не е честно! В книгата има четири мои приключения, а на корицата - само едно заглавие. - Ами така правят всички - започнах да я успокоявам. - Всички ли? Кои всички? Големите, нали? - Хайде сега детски приказки! - ядосах се аз. - Ами да! Да! Да - засмя се Таля Баля - детските приказки си искат детските заглавия... - Хайде бе Татунчо-о-о, да ги сложим поне на последната корица! И ето какво се получи: "Вълшебните - превълшебните, страшните и безстрашните, славните - презабавните, смешните и тъжните ПРИключения на Таля Баля, Глинчо, Пластелинчо, Валентинчо Вундеркиндчо и други в страната Вундеркиндия- Калпазания-Портокалия-Крокодилия... - Стига! - извиках аз - това всичко името на една страна ли е? - Ами да! - каза Таля Баля - в нея си играя всеки ден - според настроението. - Да, ама тук се говори за приключения, които още не си ми разказала... - Защото те са още ОТключения, - каза Таля Баля, ще ти ги разкажа, когато ПРИключат и станат ПРИКЛЮЧЕНИЯ. Като каза това, Таля Баля се метна на Дивана на приключенията, който размахваше крила нетърпеливо, и ... излетя през затворения прозорец.