Срещнеш ли Буда, убий го!

Едно себеизпитание Безстрашен пътешественик и безстрашен писател с неподражаем стил, Андреас Алтман не се е побоял и в избора си на провокативно заглавие. „То няма нищо общо с насилие, с каквато и да било болка. Макар болка от раздяла все пак да има”, предупреждава той още в началото на тази своя безкомпромисна и забавна, иронична и автоиронична книга. Нито само обяснение в любов към света, нито само негодувание срещу прогресиращото му оглупяване, баналността и апатията, нито само критика на религиите или дистанциране от езотеричната еуфория, нито само среща с другостта или пътуване към себе си... Безжанрова проза, поредица от преливащи една в друга истории, свои и чужди. Огледало, в което би могъл да се види всеки от нас. Нашир и надлъж по света почти не е останала граница, непресечена от Алтман. И ненарушена или неизпитана - в онези невидими територии на човешкото съществуване, в онези вътрешни светове, навлизането в които и конфронтирането с които за търсещия са извор на самопознание и мъдрост. Попаднал случайно в център за практикуване на вип?сана, древна медитационна техника, необвързана с вероизповедание и упование в божества, писателят се решава на автоексперимент. И докато се опитва да се съсредоточи в тишината на десетдневното неподвижно седене, и докато съзерцава своите бездни, ни повежда през границите. А това той умее както малцина.