Самотна гургулица

Дьорд Фердинанди /р. 1935, Будапеща/ е унгарски писател, поет, критик и литератор. Член е на Съюза на френските писатели и на Международното унгарско филологическо дружество. Напуска Унгария след кървавото потушаване на революцията от 1956 г., емигрира във Франция, където в Страсбургския университет през 1959 г. придобива докторска титла по история на литературата. Книгата съдържа над дузина прози, както сам ги определя Фердинанди. Това са всъщност парчета от огледалото на неговия живот, чието начало се поставя на Орлово бърдо в Будапеща, столицата на довоенна Унгария. Ученическите му години преминават под тътена на съюзническите бомбардировки и ожесточените престрелки между съветски солдати и германски войници. Следват годините на сталинския комунистически гнет в Унгария, който впоследствие, през 1956 г. след напразния опит за "гласност и перестройка" на демократично избрания унгарски министър-председател Имре Наги, прераства в кърваво потушаване на Унгарската революция от съветските танкове. После идва емиграцията първо във Франция, където Фердинанди е черноработник, сетне в екзотичния свят на кръстеното иронично Пуерто Рико /Богато пристанище/, един от островите на Големите Антили. В залеза на живота си авторът се заселва в прозаичния свят на Флорида, откъдето свидетелства за събитията в "реформираща се" Унгария от 90-те години и новия век.