Съчинения в 7 тома Т.5: Публицистика - Средство да имаш врагове

Захарий Стоянов е удивително явление в нашата история - изненадващ и спорен от началото до края! И след края! Не е образ като на картина, че да го приковеш на стената, а неспокойно зрънце живак - докато рабереш, че си го докоснал, и виждаш как ти се присмива от някой неочакван ъгъл! Така и сега при подредбата на публицистиката му. По хронологичен ред, по жанрове или...? Ако изоставим каноните, ще успеем ли да го представим по-понятно, по-правдиво, по-верен на себе си и на епохата? Как навикваното неграмотно медвенско овчарче се превърна в блестящ публицист? Може ли узурпаторът на Българската конституця, жестоко подиграният Искендер бей, за три-четири години да заиграе хоро с шопите и да се издигне до "Няма Батенберг - няма България!". Как и защо нападаме и спорим с "Бил той който и да е"? Кога "Румелия е вече наша"? И после: "Трябва ли да същетвува Румелия"? След като е бил на върха на Съединението, защо в съединена вече България притеснено твърди, че "Ние сме трима голи вестникари амо!" Вярно ли е, че "ние никога не бъркаме литературата с политиката"? Как изглежда всичко това след сто и толкова години?