Рондо Капричозо

В репертоара за китара няма много композиции в рондо форма. Тя не се изпозва особено от композиторите на ХХ-ти век и нашето съвремие. "Рондо капричозо" на Росен Балкански е брилянтен образец, разкриващ колко интересна и дори завладяваща може да бъде рондо формата в наши дни. В темата на пиесата има много модулации и постоянна смяна на окраската - както например понякога през април небето сменя своя цвят на всеки пет минути. Тук думата "капричозо" придобива свой собствен, конкретен смисъл, обозначаващ постоянно променящото се настроение. Хармоничното, мелодично и ритмическо богатство па темата позволява на Балкански да не я видоизменя в цялата композиция. Забавните епизоди между повтарящия се основен дял на темата показват майсторството на композитора да развива тематичния материал по нов начин. Композицията е интересна през цялото време и изпълнителят, както и слушателят, ще се наслади на различните проявления на думата "закачливост", показани от Балкански в пиесата. В епизод "В" на рондото трябва да се отбележи нтересната игра с мелодичните елементи на темата, с използване на техниката "глисандо", и забавни метроритмични ефекти, които на моменти променят ритмическата ни ориентация. И, при все че инструменталната брилянтност изглежда не подхожда на елегичната атмосфера на рондото, в епизод "С" има очебийна концентрация на материал, който довежда развитето до виртуозна кулминация.. Разучавайки произведението, ние също така усещаме натрупването на най-характерните му интервали: кварти и квинти. Те лесно биха прозвучали лошо на нашия инструмент, и, след като е овладял всичко останало, китаристът ще открие тук взискателната допълнителна задача да подобри интонацията и звученето на тези интервали. Герхард Райхенбах