Парченца от изгубената България 1960-1990 г.

Георги Панамски е роден на 6.05.1934 г. в Ловеч. Средното си образование завършва в родния си град, а висше - в Софийския университет, специалност право. По време на следването си сътрудничи на в-к "Студентска трибуна". Като фотожурналист името му е свързано с вестниците "Народна младеж" и "Работническо дело". Има отличия от международни изложби в Москва. Участвал е в редица изложби на българската фотожурналистика и на "Интерпресфото". Книгата, която държите в ръцете си, е необикновен албум. Това е пътуване във времето на една друга България. Онази, която малцина днес помнят, а повечето от нас дори не са виждали. България на първите железници, на заводските пейзажи, на самотните волски каруци по селските ниви. На "братските" прегръдки между Първите. Но и на обикновените хора. На работниците от първа смяна в "Кремиковци", които бързат да се приберат вкъщи при семействата. На децата, които целят с прашки гълъбите на село. На момиченцето, което учи правописа, като пише с тебешира по дъската "Мама е добра". На усмихнатия татко, гордо позиращ за снимка с деветте си деца, чието най-голямо богатство е надеждата. Онази искрена надежда, която само детските очи излъчват.