Ориентиране и мобилност

Учебникът по ориентиране и мобилност е първа по рода си публикация на български език, която подробно и в детайли разглежда чуждестранния и наш опит в дисциплината, посветена на уменията за самостоятелно ориентиране и придвижване на зрително затруднените. Това учебно помагало съдържа както теоретични, така и конкретни практически аспекти и постановки от ориентирането и мобилността. Последните десетилетия на XX в. се характеризират с широко навлизане на специалните програми в обучението на зрително затруднените деца и в рехабилитацията на зрително затруднените възрастни. Наред с академичните програми, преподавани в специалните училища, вниманието все повече се насочва към овладяване на конкретни практически умения, гарантиращи добро равнище на самостоятелност и независимост на зрително затруднените след завършване на училищното обучение или след приключване на рехабилитационните дейности. Наред с полезните умения, зрителното подпомагане и тактилното творчество, ориентирането и мобилността постепенно заеха своето достойно място сред специалните програми предназначени за зрително затруднени. Дълги години ориентирането и мобилността бяха една твърде спорна дисциплина от обучението и рехабилитацията на зрително затруднените. За уменията за движение на слепите се говори от дълбока древност. Известни са и са документирани немалък брой случаи на зрително затруднени лица, които сами са успели да постигнат добро равнище на самостоятелно придвижване, обучавани от своите роднини, и служейки си с пръчка, куче или направлявани от виждащ водач. Всички тези случаи са плод на усилията и волята на отделни личности и не са свързани с организирано обучение. Едва в края на XIX и началото на XX в. се наблюдават опити за организирано и системно обучение на слепи деца и възрастни по ориентиране и мобилност. С течение на времето внимание се обръща и на още една група зрително затруднени - слабовиждащите. През последните няколко десетилетия обект на обучение се превръщат и лицата с множество увреждания. Така бавно и постепенно програмата по ориентиране и мобилност, макар и невинаги добре разбирана и понякога отхвърляна като учебна дисциплина, заема своето подобаващо важно място в обучението и рехабилитацията на зрително затруднените. В България първата програма по ориентиране и мобилност, предназначена за специалните училища за зрително затруднени, датира от 1980 г. Нашата страна първа сред балканските държави започва да обучава зрително затруднените ученици на умения за ориентиране и придвижване и дори днес ние продължаваме да бъдем източник на знания и опит за нашите съседки.