Ляво и литературно

Естетическото, музиката е това, което се случва на едни, освободени или лишени от необходимостта или възможността за дейност, докато други здраво гребат с плътно запушени уши. Естетическото предполага от една страна вързаност, немощ, безпоследственост, от друга - произвеждано от господството и подчинението незнание. Ако едните знаеха, може би тутакси биха спрели да гребат; ако другите можеха и можеше да могат, естетическото би се превърнало, може би, в социална практика. Митът за сирените е ужасът на тази алтернатива. Естетическото живее от блокажа на освобождаващото знание и практика, осигуряващ безопасен достъп до алтернативата в консумативно-хедонистичния модус на изживяването. Така от песента на сирените се ражда музиката.