Лекции по история на Византия

Въведение Никое общество не е обръщало тъй много внимание на своята историография, както обществото на средновековна Византия. И въпреки това византийската история като част от историята на човечеството е наука сравнително нова и твърде неразработена. Причините за това са много. На първо място тук трябва да се изтъкне обстоятелството, че Византия образуваше един свят за себе си, свят, който имаше малко допирни точки със западното човечество, дето едничко досега интересът към знанията е бил по-голям. Религиозните схващания също са допринесли немалко за това общо невнимание на Запада към Византийския изток. Черковното разединение създаде една пропаст, която не тъй лесно може да бъде запълнена. Византийските схизматици още през Средновековието бяха предмет на отвращение за западните католици и ако разтворите някои от аналите на кръстоносните походи, вие ще видите от византийците да лъха едно презрение и омраза еднакво силни с тия срещу неверниците, против които тия походи бяха насочени. Когато настъпи Ренесансът и западното човечество излезе от средновековната си затвореност, неговият интерес бе привлечен от класическата древност. Там то намери един свят съвсем различен от тоя, в който бе живяло и който съдържаше в себе си толкова мрак и варварство. В противоположност на ограничеността, невежеството и безусловното господство на черковния авторитет древността показваше едно общество, дето свободата бе основа на човешките отношения, дето една светска цивилизация бе създала по-оптимистично отношение към света, дето науките и изкуството цъфтяха и дето липсваха привилегиите на кръвта и произхода, чието ограничение средновековният човек вече бе почнал тъй силно да чувства. Вие знаете, че това увлечение от класицизма трае и до днес, но то бе още по-силно в миналото. И пред зрелището, което разкриваше Античният свят, животът на средновековна Византия не може да представя никаква особена цена, защото западният човек, който търсеше в историята отговора на съвременните си проблеми, не можеше тук да намери нищо. Във Византия той виждаше едно общество на предразсъдъци, каквото бе това на Западното средновековие, едно общество, което не бе отделило на знанията на духа никакво особено място, едно общество най-сетне, което живееше под деспотизма и дето черквата и християнството също господстваха над съзнанието и сковаваха волите, както и на Запад.