Лекарствени продукти

Книгата се състои от 3 части: обща част, специална част и други лекарствени продукти. В общата част са описани накратко химическата номенклатура (начин на образуване на наименованията на лекарствените вещества), стереоспецифичните аспекти на действието, метаболизъм, продръг и др. Специалната част обхваща отделните групи лекарствени продукти, които са описани по фармакологична класификация, съгласно изискванията на СЗО. Във всяка фармакологична група са описани химико-терапевтичните подгрупи от които се състои. Подгрупата на активно действащото вещество обхваща международното наименование (INN) на английски език, което представлява генеричното непатентно наименование на лекарството, както и фирмените търговски имена към него, регистрирани в България. Следва структурна формула, химично наименование по IUPAC и CHEMICAL ABSTRACTS, физико-химични свойства, връзка между строеж и действие и др., ако съществуват данни в литературата. Следва кратка информация за действието, метаболизъм и др. Разделът други лекарствени продукти обхваща лекарства, които не принадлежат към групите описани в специалната част, антиоксиданти и хранителни добавки, хомеопатични лекарства и комбинирани лекарствени форми. Книгата "ЛЕКАРСТВЕНИ ПРОДУКТИ" е предназначена за студенти по фармация и за практикуващи фармацевти в аптеките, производството и други институции. Ще бъде от полза и за медици, стоматолози и други сродни специалности. Това е първи опит да се даде цялостна характеристика на лекарствата от фармацевтичен аспект, която да допълни знанията от фармакотерапевтичната литература. ПРЕДМЕТ И ЗАДАЧИ НА "ЛЕКАРСТВЕНИ ПРОДУКТИ" Лекарствените средства се употребяват от незапомнени времена. Първите лекарства на човека представлявали части от растения или органи на животни. В този начален етап от развитие на лечението откриването на лекарствата е ставало случайно, но хората непрекъснато са търсели нови, непознати лекарствени средства от растителен, животински и минерален произход. До 18 в. за лечение са използвани главно необработени лекарствени средства. След това започва втори етап от развитието на терапията, в който като лекарствени средства се прилагат химически чисти вещества, изолирани от растения. Така например в 1806 г. е изолиран морфинът, в 1820 г. - хининът, в 1833 г. - атропинът, и т.н. Извличането и прилагането на вече чисти действащи вещества са изиграли голяма роля за изучаване на строежа и за получаването им по синтетичен път, както и за подробни фармакологични изследвания. През втората половина на 19 в., благодарение на развитието на фармацевтичната синтеза, са получени голям брой чисто синтетични вещества с доказан фармакологичен ефект, несрещащи се в природата. Така се очертал трети етап от развитието на фармацевтичната наука, важен период от който представляват годините между 1880 и 1900 г. През този период са синтезирани антипиринът (1883 г.), аспиринът (1899 г.), сулфоналът (1888 г.), вероналът (1904 г.) и други. Ако за края на 19 в. получаването на синтетични лекарства е представлявало едно от най-големите завоевания в областта на фармацевтичните продукти, за 20 в. може да се каже, че такова завоевание в областта на медицината е биотехнологията. Един от големите успехи в тази област е откриването и приложението на пеницилина (1938 г.) и последвалите го след това голям брой антибиотици и техните полусинтетични производни. Наред с антибиотиците в същото време се осъществи биосинтеза на витамини, аминокиселини, ензимни препарати, полизахариди и др. През 70-те години на 20 в. биотехнологията навлезе в качествено нов етап на развитие благодарение на генното инженерство (ДНК-рекомбинантните технологии). Получени бяха човешки инсулин, соматотропен хормон и др. През последните десетилетия усилено се търсят средства против вирусните заболявания, СПИН, злокачествените заболявания, сърдечно-съдовите заболявания и др., което дава основание да се очаква, че ще бъдат постигнати успехи и в тази област.