Кучки вероломни

"Кучки вероломни" съдържа дяволска дузина разкази на Роберто Боланьо (1953–2003), един от най-впечатляващите писатели от началото на новото хилядолетие: “скитникът чилиец, превърнал се в мексикански поет бохем, който прекосява океана, за да стане в Каталония един от най-оригиналните следвоенни европейски прозаици” (по The Independent). За Хитлер като коридорно привидение и футболисти, вкарващи голове със заклинания; за ултраси, отвлечени от момичета на мотоциклет, и цвета на пръстта в Африка; за ядене на игуани и среднощни срещи между самотници; за индийски бардаци и душеспасителни бягства; за Призрак с Патрик Суейзи и Андрей Рубльов на Тарковски; за Пабло Неруда, Никанор Пара, Алехандро Ходоровски и много други артисти, поети, емигранти и духове. След Телефонни обаждания, това е вторият сборник на Боланьо в поредицата Кратки разкази завинаги. Роберто Боланьо (1953–2003) е чилийският поет, написал няколко фундаментални за съвременната проза романа: Диви детективи е голямата творба, за която получава признание приживе, а 2666 е неговият посмъртно издаден шедьовър. Сред останалите му книги са Нацистката литература в Америка, Амулет, Чилийско ноктюрно, сборниците с разкази Телефонни обаждания и Кучки вероломни, компилациите от разкази и есета Непоносимият гаучо и Тайната на злото, антологията от публицистични текстове В скоби. Времето на Боланьовото писане са 90-те години на ХХ век, мястото – три каталонски града: Жирона, Барселона, Бланес. Роберто Боланьо си отива от чернодробно заболяване на 50 години – познавалите го отхвърлят категорично бохемската легенда за злоупотреба с алкохол или наркотици: писателят всъщност е заклет пияч на чай. В едно интервю на въпроса в какво иска да се прероди, той отговаря: “В колибри – най-малката от птичките, чието тегло понякога не стига и до два грама. В масата на швейцарски писател. Във влечуго от пустинята Сонора.” Начинът, по който Наташа Уимър, американската му преводачка, синтезира неговата биография, хвърля допълнителна светлина върху съдържанието на настоящия сборник: “Роберто Боланьо се ражда в Сантяго, Чили, през 1953 г., и прекарва детството си в низ от затънтени чилийски градчета: Лос Анхелес, Валпараисо, Килпу?, Виня дел Мар, Какенес. Баща му, Леон Боланьо, е шофьор на камион и боксьор аматьор, майка му, Виктория ?валос, преподава математика и статистика... Според нея, той сам се научава да чете когато е едва тригодишен, а първия си разказ написва на седем. През 1968 г. семейството се мести в град Мексико... В по-късен етап от живота си Боланьо твърди, че е притежавал най-малко десет различни екземпляра от Бодлеровите Цветя на злото.” В Кучки вероломни (2001) за пореден път в прозата му се появяват бащата боксьор и чилийските изгнаници, барселонските срещи и мексиканските пейзажи, любовта към френските поети и литературното алтер его на Боланьо, кръстено в чест на Артюр Рембо и познато от Телефонни обаждания, Диви детективи и Далечна звезда : Артуро Белано. “Не знам кой съм – казва веднъж писателят, – но знам какво правя и най-вече знам какво не правя и какво никога няма да направя...”