Кризата на публичния мениджмънт

Беше бедно, забранено, предначертано, спокойно и еднакво. Стана меркантилно, всепозволено, истерично и много различно. Отгоре и отдолу материя и актьори еднотипни, но в различни роли. И преди и сега начело стояха и стоят системни бандити, безкрупулно ползващи държавата в своя изгода и за свое удоволствие. Преди бяха комунистически, патриотичен и интернационален “елит” или “лидери”, покровителствани от Москва, сега ­ демократически, капиталистически, пак патриотичен и вече глобалистки “елити” и “лидери”, подкрепяни този път от Брюксел и Вашингтон. Едни и същи групи, родове, фамилии и слугинстващите около тях кръгове ръководеха и ръководят строителството, ту на социализЪма, ту на модерния капитализъм. Както се наложи и накъдето задуха вятърът. А “негово величество” народът, както се спотайваше и оцеляваше преди, така се спотайва и оцелява и сега, но вече има една опция в повече ­ емиграцията. Преди верни на партията и нейната държава социалистически труженици, сега лоялни на олигархията/мафията и нейната държава, наемници с изпепелени души. Казват, че можело да бъде и по-зле. Сигурно е, че можеше да бъде далеч по-добре. Най-сигурно е обаче, че е така, както е. В случай че не ни харесва ­ длъжни сме да се променим или пък примирим. В единия случай има надежда и смисъл, в другия няма. Изборът е първо, на всеки един от нас поотделно и след това на всички заедно, ако изобщо го можем това упражнение “заедно”. Светослав Ставрев