Командирът (Спомени за моя баща)

... за първи път разбрах, че баща ми е изоставен на съдбата си и не може да чака от никъде помощ. Към края на октомври 1944 г. получихме заповед за неговото уволнение поради навършване на 20 години служба във Въздушните войски. Заповедта беше подписана от полковник Дреников, който изглежда се е водел временен командир на нашата авиация, докато генерал Ганчо Манчев заеме този пост /1944-1946 г./ Когато на 14 марк 1945 г. майка ми се прибра в София и каза: "Теди, убиха баща ти"... В книгата се описва животът на Васил Вълков. Пилот от 1928 г., началник на аерогара София, когато тя се е намирала в Божурище, началник на Държавната аеропланна работилница, командир на Първи армейски орляк - Божурище, а от 1 май 1942 г. до 9 септември 1944 г. командир на 6-и изстребителен полк в летище Марно поле Карловско. Веднага след 9 септември е назначен за командир на Въздушната ескадра и след десет дни преназначен за главен интендант на Въздушни войски. В началото на октомври е арестуван и отведен в Пловдив, а няколко дни по-късно му е издадена заповед за уволнение поради навършване на годините за пенсия.