Каузата на децата

В може би най-забележителния си труд „Каузата на децата” (1985) Франсоаз Долто за първи път разглежда света изцяло от гледна точка на детето и неговия интерес. Тя проследява жизнения път на човека, излагайки схващанията си за начина, по който да общуваме с децата от раждането до съзряването им, отдавайки, както винаги дотогава, подчертано, огромно, първостепенно, неоспоримо, фундаментално значение на езика в развитието и изграждането на словесното човешко същество. Особен интерес представляват препратките й към собствената й биография: интуицията й на малко момиче, което иска да стане „доктор по възпитание”, първите контакти с малките болни, работата й в екип, опитът от Зелената къща, петдесет години работа с деца… и „утопиите й за утрешния ден”, както сама ги нарича. „Каузата на децата” е най-революционната от всички книги на голямата психоаналитичка, мечтателка и гениална визионерка, каквато е Франсоаз Долто. И може би в едно по-далечно, но не и недостижимо бъдеще идеите й за „Детски генерални щати”, за ранно пълнолетие, за ново отношение към парите, за избираемост на учебните дисциплини и на посещаемите часове, за право на реален глас в управлението на обществото, може би един ден тези идеи ще бъдат осъществени и децата ще станат равноправни и уважавани човешки същества от най-висш порядък.