Какъвто трябваше да бъда

Георги Лозанов обикновено говори за медии в медиите. Или на студентите си пак за същото. В най-добрия случай си прибира папийонката в джоба и философства на тема фотография, изобразително изкуство, литература... Но той има и друг глас, който трудно можеш да чуеш, защото идва от личното, където добрият вкус изисква да се говори тихо и да се стъпва на пръсти. И в тази книга известният медиен експерт тихо и на пръсти разказва за себе си, за детството си, близките си, илюзиите си, маниите си, лудостта, любовта, секса. Ту в изповеди, ту в самоанализи, ту в проза. Еротична. При това писана от човек, неспособен да изрече по-"мръсна" дума от дупе.