Философски драски и шарки

Тематичната пъстрота и жанровото разнообразие на четивата в тази книга сякаш сами ме тласнаха към Дядо Вазовата непринуденост на заглавието. То подсказва, че тя няма монографичен характер. Тя е първата ми такава книга, но не поради това, всъщност случайно, обстоятелство намирам за нужно да кажа няколко думи за оправдание на нейната поява. Някои от нещата в това съчинение не са били публикувани досега, други - например всички онези с обществени резонанси - са били публикувани някъде. Мотивът ми за предлагането им тук се оттласква именно от това "някъде". Това "някъде", в което написаното се е появило, за да удостовери творческа активност, претендираща за някаква, дори и измамна значимост, но примирено предусетила мимолетния си контакт с малобройна четяща публика. Имам предвид спорадично и неритмично появявалите се през последното десетилетие сборници с материали от кратки конференции или паметни чествания на отишли си от този свят колеги. Сборници малотиражни, които не се появяват по сергиите на книжния пазар. Ако изобщо легнат в прашните хранилища на някои библиотеки, те остават като рядко докосвани спомени за родилите ги събития по домовете на сътрудничелите в тях, и рядко четящи се един друг, автори. Затова, а не заради някакво недобре премерено творческо самочувствие, реших да публикувам това четиво с увереността, че то е почти, да не кажа съвсем, неизвестно на моите колеги и приятели, и най-вече на изкушената от философски размишления и интереси широка читателска аудитория. София, март 2003 г.