Фернанду Песоа. Поезия

Но аз, чиято душа обмисля всички сили на света, където противоположните и абсурдните неща ме следват, минута след минута, емоция след емоция в това синкопно отражение - аз, празното огнище на всички реалности, фантомът, свързан с всичките усещания, аз, абстрактният и проектираната сянка на екрана, аз, тъжната жена на всичко легитимна, аз, който страдам да бъда аз чрез всичкото това, подобно на жадния, неутолен от никаква вода.