За архитектурата

Редактор: арх. Галина Димитрова (научен редактор), Люси Варийска (стилов редактор) Дизайн: Красимира Деспотова „За архитектурата“, или често цитирана още като „Десет книги за архитектурата“, е енциклопедичен труд на римския архитект и ерудит от I в. пр.Хр. Марк Витрувий Полион. Трактатът е най-ранното запазено свидетелство, очертаващо границите на архитектурната професия и представящо я в нейната цялост и разнообразие от знания, в нейната иманентна мултидисциплинарност и универсалност. Посветен на император Октавиан Август, трактатът има за цел да създаде един регистър от дисциплини, необходими на римския архитект по онова време – от проектирането на храмове, обществени сгради и жилища до планирането на градове, селища и територии, без да бъдат пропуснати и детайлите, и материалите, и конструктивните, и производствените принципи на изграждането им. Едновременно с това витрувианският текст пресъздава и художествената система, развита от елинистичния свят и основана върху представите за свързаност и пропорционално единство между човешкото тяло, архитектурата и Вселената, подчинени на природните/космическите хармонии. В това отношение книгата на Витрувий е и първият труд от областта на архитектурната теория. Предвид тематичната широта на публикацията се очаква интерес към Витрувий да проявят не само и не толкова архитекти, а по-скоро всички останали кръгове на хуманитаристи, изкуствоведи, историци и изследователи на Античността, за които наследството й обяснява все повече неща от случващото се днес. През април 2021 година трактатът излезе за първи път на български език, при това преведен директно от латински – най-ранния от запазените текстове на книгата. Той ще спомогне да се формира представата за античната архитектурна култура на тези, които едва сега се срещат с Витрувий, или да се освежи погледът на онези, които го познават от изданията на почти всички европейски езици. === От редакторите на изданието Най-искрени благодарности за подкрепата и професионалната помощ на нашите приятели и съмишленици в дългия и нелек път на прецизната подготовка на изданието: арх. Павел Попов, инж. Людмила Веселинова-Антун, инж. Радослав Козаров, инж. Владислав Боишин, проф. Стефан Владов (музиковед), доц. д-р Румяна Панкова и д-р Валери Василев (катедра Психология на изкуството, художествено образование и общоакадемични дисциплини, НХА), доц. д-р Невена Панова, д.н.к. Маргарита Дишкова, арх. Красимира Кирчева (астролог). А без ангажираното и всеотдайно отношение на проф. д-р арх. Георгий Станишев всичките ни усилия биха загубили смисъл. Благодарим ви!