Подвизите на Александър

Най-ранната хроника за живота на Александър Македонски. Делата на най-великия мъж от античността, видени през погледа на личния му придворен историк. Калистен - историк или пиар на Александър Александър Македонски е не само най-харизматичната личност от античността, но и една от иконите на съвременната цивилизация. В продължение на 24 века след като умира, ненавършил 33 години, той неизменно е вдъхновение за всички - държавници, пълководци и лидери като Цезар, Наполеон и Хитлер, жадуващи да завладеят света; историци и писатели; художници и бизнесмени; продуценти и режисьори; обикновени хора, желаещи да следват докрай мечтите си. В основата си много актуалната съвременна идея за глобализация принадлежи на него... Парадоксално и едновременно с това напълно логично е, че това преклонение пред Александър тръгва не от друго, а от най-ранната и най-оспорвана хроника за живота му, написана от личния му придворен историк Калистен. От една страна, това е парадоксално, защото "Подвизите на Александър" (Praxeis Alexandrou), дело на летописеца, са заклеймявани от по-късните историци като белетристика, като художествена измислица, имаща малко общо с историческата реалност. А от друга, напълно логично е - Калистен е не просто личен хроникьор, а по-скоро нещо като античен пиар, моделиращ добрия имидж на завоевателя и грижещ се за него. В средата на 30-те години на IV в. пр. Хр. Александър Македонски наема Калистен за свой официален историограф. Летописецът е грък, роден в Олинт. Той вече се е доказал като историк - написал е летопис за Гърция от първата половина на века, както и на Питийските игри. Племенник е на учителя на Александър - Аристотел, чийто баща е придворен лекар на македонския цар Аминт III, дядото на Александър. Калистен съпровожда завоевателя по време на дългите му, нескончаеми походи, целящи не просто нанасяне на удар върху огромната и силна Персия, но и завладяване на целия познат тогава свят, изграждане на световна империя, подчинена на едноличната му власт. През 327 г. пр. Хр., четири години след победата при Гавгамела, Калистен е осъден на смърт, обвинен в държавна измяна - най-вече затова че не подкрепя самообявяването на Александър за бог. Според по-късни историци като Плутарх и Ариан той е окован във вериги, измъчван и едва след това умъртвен. В тази развръзка има много трагическа ирония - човекът, представил пред света Александър като благороден и великодушен воин, става жертва на неговия необуздан нрав... Но явно Калистен добре си е свършил работата, щом образът на Александър, който създава, се оказва много жизнен и привлекателен за поколенията. Проф. Пол Картлидж, един от най-авторитетните съвременни изследователи на Александър Велики, смята, че вероятно основната задача на летописеца от Олинт е била да продава образа на Александър сред скептично, ако и не и враждебно настроените към него гърци. Затова на написаното от Калистен още тогава се е гледало по-скоро като на риторична възхвала на победоносния завоевател. Летописецът е имал за задача на всяка цена да представи Александър като герой. За това явно му се е плащало, но и самият той е бил убеден, поне до някое време, че македонският цар е роденият под щастлива звезда лидер, който има потенциала да изгради една световна империя. Образът на Александър, създаден от Калистен, е на почти митически герой - един нов Ахил, който се окъпва в слава, извършвайки нечувани подвизи, каквито никой преди него не е извършвал. Пред него се прекланят различни народи и раси. Армията му печели битки срещу далеч по-многочислени противници. Освен смел воин и гениален стратег Александър е благороден и интелигентен мъж, печелещ уважението и на враговете си. Изследвайки живота и делата на завоевателя, историците се опират основно на трудовете на Ариан, Плутарх и Диодор. Но начинът, по който днес повечето хора си представят Александър, е тъкмо този, наложен от Калистен. Героичният и безкрайно обаятелен образ на завоевателя се предава през вековете и придобива романтичен ореол. След смъртта на Калистен трудовете му тайнствено изчезват. Може би ръкописните свитъци са били изпратени в Гърция за преписване и обединяване. Няколко века по-късно се появява латински текст, за който се твърди, че е превод на изгубените съчинения. Изследователи смятат, че в основата му действително е залегнало написаното от историка, както и действителни писма на Александър до майка му Олимпия (Олимпиада) и учителя му Аристотел. Части от труда на Калистен са се съхранили в преписи или като цитати в други произведения или писма, както всъщност са достигнали до нас и други антични творби. Голяма част от историците оспорват авторството на съхранените през вековете няколко версии на "Подвизите на Александър". Смятат, че са плод на анонимен творец, когото условно наричат Псевдо-Калистен. Хрониката действително представя целия живот на Александър Велики - от раждането до смъртта му, като очевидно Калистен не е могъл да напише за станалото след собствената му екзекуция. Намесата на по-късен анонимен автор (или автори) е безспорна. Но прави впечатление, че в първата си половина книгата звучи повече като историческо съчинение, докато към края си напомня повече художествено произведение с приказно-легендарни елементи и герои. Литературните изследователи имат сериозни основания да смятат "Подвизите на Александър" за първия исторически роман в световната литература. И все пак в книгата изцяло се запазва основният тон на представяне на завоевателя като смел и благороден герой. Едновременно с това се обяснява и земният му, а не божествен произход. Анонимният автор, сглобил и дописал запазените преписи и фрагменти от хрониката на Калистен, продължава линията на добър, а не "черен" пиар на Александър. "Подвизите на Александър" са толкова увлекателни, че в различните си версии, варианти и интерпретации стават едно от най-популярните произведения през епохата на елинизма и Средновековието. Има версии на латински, гръцки, иврит, арабски, персийски, древносирийски, арменски и етиопски. Най-старата пълна запазена версия на хрониката е латинската от III в. сл. Хр. В настоящото издание е представен нейният превод. Мнения за Калистен Проф. Пол Картлидж: Александър позволил само един скулптор да го извае от мрамор - гъркът Лизип, така както допуснал в свитата си само един официален историк - Калистен. Прозвището "ласкател", с което в древността наричали Калистен (както и други като него), несъмнено било оправдано. Логичната последица от подобно възхваляване била създаването около образа на Александър на нещо като божествен ореол и индикации за власт свише. Проф. Робин Лейн Фокс: Надали може да се измисли по-красноречива илюстрация за рисковете около проникването в тайните на Александър от факта, че добре информираните очевидци лансирали пет различни описания за смъртта на неговия личен историк и придворен летописец. Проф. д-р Богдан Богданов: Александър не е завоевателят, а е представен като герой на ума и милосърдието... Македонският завоевател се превръща в герой на една тиха сантиментална нравственост.