Градината с разпятието

Светът е загадка. Човекът е само едно нейно възможно решение. За да провери доколко е истинско, Бог е изобретил съвестта. Ивайло Христов - ПОЩАДА ЗА ЧОВЕКА Романът на Мартен Калеев „Градината с разпятието” е пропит от една свръхчувствителна, яворовска съвест, която впечатлява със своята искреност. И тук, както и в останалите свои произведения, Мартен Калеев показва, че винаги е приемал литературата като изява на духа, потвърждавайки за сетен път думите на братя Гонкур, че в изкуството оцеляват само истинските призвания. „Градината с разпятието” е израз на позиция в защита на човечността, а не натрапена игра на художественото самолюбуване. Романът се насочва към дълбините на битието, към цялата екзистенциална сложност на живота. Трудното ежедневие в един социален дом за сираци и превратностите на съдбите на неговите възпитаници ще преминат през сърцето на читателя. Ще провокират представите му за уж „невидимите неща”, които са „от плът и кръв” в паралелния неосветен свят на самотниците, носещи в себе си и ранима чувствителност, и неистова жажда за обич, и надежда за споделено бъдеще. За да го напише на Мартен Калеев очевидно е била нужна не само дарба и вдъхновение, но и любов към човека, възхищение и преклонение пред тайнството на живота и презрение към дребните страсти, които пъплят из нашия делник. Романът на Мартен Калеев „Градината с разпятието” е въплъщение на мисълта на Антон П. Чехов, че писателят трябва да се застъпва за човека, т. е. да го извисява, а не да го въвлича във въртопите на низостта и подлостта. В „Градината с разпятието” Мартен Калеев въвежда един непоетичен, груб във външните си форми свят. На преден план е съдбата на несретника, на аутсайдера и маргинала. Героите на Мартен Калеев са вън от обществото, вън от натрапените правила и закони. Срещу липсата на реална свобода те противопоставят правото си на личен избор, възможността да носят обич към другия, обръщайки гръб на условностите, и в крайна сметка, готови и дори заплатили цената на това свое твърде човешко ожесточение. Позицията на аутсайдера е приета безалтернативно, превръщайки се не само в символ на запазена идентичност, но и в доказателство за право на бъдеще. На фона на безкрайните оплаквания и сополиви хленчения, от които изобилства родната и чуждата филмово-книжна продукция, Мартен Калеев е създал честна и чиста творба, роман без илюзии и стъписване пред жестокостта на битието, без мимикрия и евтин партизанлък, без „червен”, „син” или „жълт” дъх. Нещо повече: романът „Градината с разпятието” показва по недвусмислен начин, че изконната мисия на писателя да споделя съдбата на своя народ, да бъде при него и с него, все още не е заглъхнала. Защото в преломното време на “прехода” много истини, които смятахме за безспорни, станаха относителни и много от писателите, които мислихме за духовни стожери на нацията, се оказаха обикновени хитреци и нагаждачи. Изпод маските на паркетните и екранните благодетели твърде често ни наблюдаваха студени и пресметливи очи. В творбата на Мартен Калеев има трогателни страници, редове, които предизвикват спазъм, ярост и потресение, думи, които тревожат въображението ни. Те показват, че добротата и милостта към човека все още не са лишени от съдържание, че вярата в хората не е закърняла, че България се е вкопчила в паметта си, въпреки опитите на родните ни политици да я натикат в пропастта на бездуховността и безчовечието. Защото след рухването на “желязната завеса” и последвалия икономически колапс, зейна огромна празнина, която опустоши душите ни и която ликвидира мярката за добро и лошо, честно и нечестно, справедливо и несправедливо. Стремежът за бърза и лесна печалба стана верую на годините на прехода. Колкото се може по-бързо и колкото се може с повече пари. Независимо от цената, независимо от средствата. И в тази луда надпревара и ламтеж в държавата ни продължава да има подхвърлени деца, аутсайдери, несретници, чиито съдби и таланти погиват. Погива националната ни чувствителност и състрадателност. И обяснението, че няма виновни, всъщност не оправдава никого. В този смисъл литературата и поезията в частност, е една от малкото противоотрови на прагматичния, изцяло консуматорски днешен свят. И творчеството на Мартен Калеев е ярко доказателство за това, че писателят, било в съвременната информационна епоха, било във времето на английския Ренесанс, френското Просвещение или руският Сребърен век, се нуждае от нагона да съхрани живата материя вовеки веков, от необходимостта да открива истини и да търси нови. Романът „Градината с разпятието” е подчинен на идеята да се промени социалното зло и откроява стремежа на автора към духовното. За Мартен Калеев е характерна жаждата за истина и храбростта тя да се търси независимо от проблемите и неприятностите, които създава подобна творческа нагласа. Във всичките му текстове се долавя мъдра житейска пъстрота и усещане за автентичност – нещо рядко в литературата ни от края на ХХ и началото на ХХI век, наситена повече с „праха на библиотеките” и изкуствените пози. При това Мартен Калеев не остава при повърхностните констатации, а се стреми да проникне по-дълбоко в дилемите на обществото, органически чужд е на лицемерието и мимикрията. Светът на героите му е понякога странен, понякога тъжен, понякога крехък и страшно раним. Но той винаги е поднесен от автора с провокативен, модерен език. Състоянията и преживелиците на героите му ни внушават една нова, на места почти „ултрамодерна” чувствителност, която и стъписва, и вълнува, и подтиква към размисъл върху смисъла на живота и неговите начала. Не мога да премълча и едно друго достойнство на книгата му, а именно, че тя е написана без никакви терминологични „завъртулки”. В нея няма самоцелни хватки за ошашкане на читателя, /нещо рядко в сегашната отродителна стихия!/, а по-скоро книга-изповед, книга-внушение. Наистина роман за крещящата нужда на всеки един от нас наред с изобилието, което ни поднасят технотронната ера и потребителското общество, да има и място за онази спасителна доза съпричастност, която ще „измоли” от съдбата пощада за човека…